"Кабаре" (1972)

" - Коя е Сали?
  - О, забравих, че не познаваш Сали. Тя може да се отбие днес следобед.
  - Симпатична ли е?

  - Прекрас-на! Мисля, че съм луд по нея.
  - А коя е? С какво се занимава?
  - Англичанка е. Актриса. Пее..... Страхотна е, честна дума!

  - Всъщност има и малко френска кръв. Майка й е била французойка.


Няколко минути по-късно пристигна и самата Сали...

Беше облечена в черна копринена рокля с пелеринка на раменете, а на главата си имаше малка шапчица като на паж, закачливо килната на една страна.
Имаше смарагдовозелен маникюр - много несполучливо избран цвят, тъй като привличаше вниманието върху ръцете й, силно потъмнели от цигарите и мръсни като на малко момиченце.
Беше достатъчно мургава. Имаше дълго и слабо лице, напудрено с мъртвешки бяла пудра, и огромни кафяви очи.

След няколко дни Фриц ме заведе да чуя как пее Сали.
"Лейди Уиндърмиър" беше най-обикновен бар с претенции за художественост. Стените бяха покрити със скици, нарисувани върху листите за меню, карикатури и театрални снимки с автографи.

Много бях любопитен да видя как ще се държи Сали. Не зная по каква причина си представях, че ще бъде много нервна, но тя изглеждаше съвсем спокойна. Имаше учудващо дълбок дрезгав глас. Пееше лошо, без никакво чувство, с безжизнено отпуснати ръце, но въпреки това изпълнението й беше по своему ефектно заради изумителната й външност и изражението, с което казваше, че пет пари не дава за това какво мислят хората за нея. Небрежно и с усмивка, която казваше " то си е ваша работа", тя пееше:

Сега зная защо мама
ме караше да бъда вярна;
гласеше ме за някой
точно като тебе. 

Тя наистина беше красива с тази нейна малка главица, огромни очи и изящно носле и толкова
смешно показваше, че съзнава всичко това"

С гениална хореография, с гениална режисура и с тъжно-сатирично прозрение за живота като кабаре, филмът възкресява епохата на зараждащия се фашизъм в Берлин в началото на 30-те години на миналия век.

Сюжетът на Кабаре е реалистичен, сериозен и без хепиенд, което не е чак толкова изненадващо, ако имате някакви познания по история и знаете какво е ставало в Берлин в този исторически период.
Браян (Майкъл Йорк) е млад англичанин, пристигнал в Берлин през 1931 г. и издържащ се с даване на уроци по английски. При пристигането си той среща Сали (Лайза Минели), певица в нощен клуб, и между двамата веднага се завързва приятелство, което скоро прераства в нещо повече. Така започва един от най-известните мюзикъли в киноисторията и може би най-новаторския от тях.
Една от основните отличителни черти на Кабаре е, че всичките музикални номера са изпълнени на сцената на нощния клуб на Сали с изключение на Tomorrow belongs to me, която също обаче се случва на логично място, без да се намалява правдоподобността. Това е едно гениално решение на Боб Фос, което спомага много за постигането на търсената реалистична и мрачна атмосфера, без от това да пострада музикалната част. Песните, изпълнени от Минели, са до една прекрасни и като текст, и като музика, и като изпълнение. Те са интегрирани изключително добре в тъканта на филма, като допълват сюжета или търсеното внушение. Липсва често срещаното при мюзикълите явление да се включи дадена песен, защото е добра сама по себе си, макар и да не пасва на цялостната атмосфера или сюжет. Тези, изпълнени от Джоел Грей, не са толкова добри, но са забавни и са точно този тип вулгарни песни, които са на място в един берлински нощен клуб от тази епоха. Tomorrow belongs to me пък е най-смразяващата музикална сцена в историята на мюзикълите и в някакви си 3 минути демонстрира ясно и въздействащо защо и как нацистите са станали толкова популярни сред германския народ.





The sun on the meadow is summery warm
The stag in the forest runs free
But gathered together to greet the storm
Tomorrow belongs to me
Tomorrow belongs to me

The branch on the linden is leafy and green
The Rhine gives it's gold to the sea
But somewhere a glory awaits unseen
Tomorrow belongs to me
Tomorrow belongs to me

The babe in his cradle is closing his eyes
The blossom embraces the bee
But soon says the whisper, arise, arise
Tomorrow belongs to me
Tomorrow belongs to me

Now Fatherland, Fatherland, show us the sign
Your children have waited to see
The morning will come when the world is mine
Tomorrow belongs to me
Tomorrow belongs to me

"Кабаре"
    (1972)

Един от най-великолепните мюзикъли на всички времена с участието на гениалните JOEL GRAY и LIZA MINNELLI “Кабаре” е отличен с цели 8 “Оскар-а”, към които се прибавят и 3 “Златни глобуса”, и десетки други награди – общо 31, плюс 13 номинации.





Песните на Лайза Минели са толкова добре изпяти, че това е направило саундтрака към Кабаре легендарен.











От гледна точка на киноисторията най-важната роля на Кабаре е, че той показва нагледно как мюзикълът може да е нещо съвсем различно от лековато развлечение, без качеството да пострада, дори напротив.